България изобилства от традиции и суеверия, които все още се спазват в някои райони на страната ни. Българската народна култура е толкова пъстра и богата, че е достойна за възхищение. В този ред на мисли, с тази статия отдаваме уважение към най-впечатляващите български традиции, които не трябва да изчезват и да се изгубят в миналото.
Архангеловден
Архангел Михаил е един от седемте светци, заобикалящи Господ. Когато земята била разпределена помежду им, на него се паднали мъртвите души или поне в това вярваме на Балканите. В съботата преди празника се прави Архангелска задушница. Приготвя се специален обреден хляб, наричан Рангелово блюдо. Най-старият член на семейството го разчупва на кръст и изрича думите: „Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!“ Върху му се изсипва вино от пръстена паница, а домакинята събира с шепи виното и го пръска навсякъде из дома.
Баба Марта
1-ви Март е свързан с идването на пролетта и всичко, което носи тя след себе си. Митичните вярвания за Баба Марта са, че тя е сестра на Голям сечко (Януари) и Малък сечко (Февруари). Тя е ту добра и жизнерадостна, ту люта и сурова като братята си. Не обича възрастните жени, затова обредните действия на празниците й се извършват само от млади девойки и деца. Най-силният символ на месеца е червено-бялата мартеница, чиято легенда се появява през 30-те години на 20 век и свързва мартениците с прабългарите. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият – нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността).
Боренето с яйца на Великден
В нашата родина традицията повелява яйцата да се боядисат на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави. Преди съвременните бои са се използвали отвари от билки и ядки. С отвара от брош се получавала червена багра, от смрадлика – оранжева, зелено – от коприва, жълто – от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук. Обредната пита е задължителна за празника. Тя е най-често в кръгла форма с плетеница о тесто върху си, а в средата се слага червено яйце.
Бъдник
Бъдникът е отсечен ствол от дъбово, брястово или крушево дърво, което според традициите на православните християни в България, трябва да се постави в огнището или камината и да гори през нощта на тържествената трапеза на Бъдни вечер. Вярването е, че светлината и топлината от бъдника символизират не само раждането на новото Слънце и Иисус Христос, но те са причина на празничната трапеза да гостуват мъртвите предци и самата Божия Майка, за която се нарича и първия къшей при разчупването на празничния обреден хляб. Когато бъдникът бива отсечен, той се носи на рамо до къщата, за да не докосва земята, след което бива миросан. За целта се пробива дупка, в която се слага зехтин, вино и тамян, запушва се и се увива в ленено платно. До запалването му, ритуалът е обвързан с песни. На следващата сутрин (Коледа) бъдникът се гаси с вино, а от неизгорелите части се правят кръстчета или се вграждат в ралото като символ на селския труд и плодородието.
Вълчи празници
Вълчите празници е период от 3, 5, 7, 9 или 10 дни, в който се почитат вълците. Най-често дните се доближават до есенно-зимните празници, в близост до Архангеловден, но в различните региони се почита по различно време. На места за покровител на зверовете се счита Св. Мина. Широко разпространено е схващането, че най-опасният ден от тези празници е последният. Той е наричан Куцулан, на името на най-опасния вълк, единака, приеман като митичния водач на глутницата, но не върви с нея. По време на празниците думата „вълк“ е табу. Забраните, които се спазват са свързани най-вече с домакинската работа на жените — те не бива да работят с вълна, с остри предмети, тъй като са оприличавани на вълчи зъби. Ножиците не се отварят, за да бъдат затворени челюстите на вълка. В навечерието на празника те се връзват здраво и се скриват, за да не бъдат открити случайно от някое дете, което да ги отвори. Не трябва да се изработват и дрехи, защото опасните животни ще те нападнат. На някои места в България жените мажат с кал около огнището и при вратата, както и вратите на кошарите и оборите, като отправят заклинание за замазването на очите и устата на вълка. В Пловдивско жените отиват зад кошарата и там със затворени очи зашиват предната и задната пола на ризите си.
Гонене на змей
Според народните вярвания, когато настъпи продължителна суша, за чието прекратяване не помагат обичайните обреди за предизвикване на дъжд като молебени, Пеперуда и Герман, тогава се пристъпва към гонене на змей, който е заселник и е недоброжелателен. Селският глашатай обикаля цялото село и чрез викове съобщава за извършването на обреда. В точния момент хората оставят вратите на къщите си широко отворени, за да могат гончиите да проникнат навсякъде, тъй като според вярването змеят може да се намира някъде в къщата, зимника, дворните постройки или някъде по двора, плетищата или пътеките из селото. По този начин се предупреждават и младите моми, булките и жените да се скрият, защото подгоненият змей може да грабне някоя от тях. Участниците в прогонването на змея са млади момци, ергени или женени мъже, задължително едри и силни физически. Никой от останалите членове на общността не бива да знае кои са участниците в гоненето, защото тогава змеят нямало да може да бъде изгонен. Около полунощ гончиите, съвсем голи, без никакви дрехи или обувки, тръгват из селото въоръжени с дебели тояги. Ако селото е малко вървят заедно, ако е голямо – се разделят на няколко групи. Влизат във всеки двор и ръчкат с тоягите по всеки един кът от къщата, където може да се е скрил змеят. По време на процеса се спазва пълно мълчание. След като се обиколи цялото село, участниците отиват на реката, измиват се, обличат се и на зазоряване се прибират у дома. С това обредът се счита за приключен и се вярва, че змеят е прогонен и скоро ще завали дъжд.
Останалата част от статията може да прочетете на КАПАНА.БГ
